Saturday, February 11, 2017

Георги Петров

обувките му


прекрасната му съпруга - Петя


двамата


В търсене на анти-урбанизация...

Паркирах отпред и влезнахме в двора на къщата им, където намерихме само жена му Петя. След половин кафе време Георги се върна, зарадва се, че има гости и седна на масата със сладкодумен поглед. Вече знаех историята от нея - почти по едно и също време са разбрали, че са онкоболни. Тя - гърдата, той - белият дроб. Тъжно е, но те не са тъжни. Направили са ѝ операция, а на него са му препоръчали химиотерапия, защото е в начален стадий. Като всички случайни неща, и той "случайно" чува разказ за човек, който се излекувал от рак и започнал да пише мемоари в планинска къща, дадена му от приятел. Георги си обещал да направи същото.

"Куражът да бъдеш" от Георги Петров
Това е документален роман от близо 600 страници, който пожелах да прочета още щом се запознах с автора му. Той има поглед на мъдрец и сега - три месеца след премиерата - не спира да разказва истории. Говори за нещата, които е писал и за изживяванията си в процеса. Жена му напомня колко ѝ е било трудно да няма с кого да комуникира когато той пише. Личи от километри, че той е благодарен, бекрай. Цялото семейство го мотивирали да пише след химиотерапията, бил е доста "замаян". Казва, че ако напише още един роман, той ще е за обществото и морала. При тези думи, Петя се натъжава, защото знае, че ако Георги започне, тя ще бъде отново самотна.
Прекрасни хора!



октомври, 2016

Friday, February 3, 2017

с. Ощава, 2015

Ощава е почти необитаемо село в подножието на Пирин, което е разположено на отдалечени махали от по 10-20 къщи. Намира се близо до Стара Кресна и Влахи. В района има доста минерални извори и басейни. Там сме заради тях, заради прекрасната природа, разходките и живота извън града. Едно решение за високите нива на замърсяване на софийския въздух.
Продължавам с няколко снимки от там. 35мм, черно-бял негатив.




махала по пътя за един от най-топлите минерални басейни в България


някои от изоставените къщи в селото






Срещнахме този човек да подрязва лозята си и отидох да си поговоря с него. Както всеки, на който му липсва контакт с нови и млади хора, той с охота и носталгия разказа накратко за семейството, внуците, преди и сега. Сподели ми, че в началото на 20-ти век в Ощава са живяли около 1500 човека. Уикипедия потвържава и добавя, че сега се водят 77, а аз смятам, че са не повече от 30. Прощавай, че не ти запомних името, друже. Дано ви е щастливо семейството.


Продължаваме към басейна...


ще опиша отвън и покажа отвътре...
каменна постройка, около 40-50 квадрата, със съблекалня, баня, керемиден покрив и таванско, което е било пригодено за спане (с естествено затопляне от температурата на първия етаж).

Малкия Влади, Люси и Йони в басейна.