Saturday, May 6, 2017

кара дере, 2017

с Геша имаме една традиция, която гледаме да спазваме и тя гласи "отиди при първа възможност на дерето". тази година си стана отново и ето част от тези прекрасни мигове.




една от сутрините се събудих към 7:30 и, излизайки от палатката, виждам мъгла на талази с прокрадващо се слънце и постоянно променяше честотата, гъстотата, настроенията си. взех си камерата и хукнах без да си измия очите дори.




Флориан


иван

деси

геша

цялата ни бандa.

competition

Загреб, март, 2016

за радост имах възможността да бъда зад кулисите на съзтезанието Aura Cup и да направя кратък визуален репортаж като се фокусирах върху подготовката на момичетата и някои емоции, скрити на официалния подиум. за мен това беше в пъти по-интересно...






кралицата на съзтезанието, Екатерина Селезнева, прави кока на по-малката си съотборничка.





hasselblad 500cm, pushed ilford hp5

zagreb streets

central square


catholic church Saint Francis of Assisi


"Krivavi Most" street, view of Zagreb cathedral's towers


the cathedral




hasselblad 500cm, ilford hp5

Saturday, February 11, 2017

Георги Петров

обувките му


прекрасната му съпруга - Петя


двамата


В търсене на анти-урбанизация...

Паркирах отпред и влезнахме в двора на къщата им, където намерихме само жена му Петя. След половин кафе време Георги се върна, зарадва се, че има гости и седна на масата със сладкодумен поглед. Вече знаех историята от нея - почти по едно и също време са разбрали, че са онкоболни. Тя - гърдата, той - белият дроб. Тъжно е, но те не са тъжни. Направили са ѝ операция, а на него са му препоръчали химиотерапия, защото е в начален стадий. Като всички случайни неща, и той "случайно" чува разказ за човек, който се излекувал от рак и започнал да пише мемоари в планинска къща, дадена му от приятел. Георги си обещал да направи същото.

"Куражът да бъдеш" от Георги Петров
Това е документален роман от близо 600 страници, който пожелах да прочета още щом се запознах с автора му. Той има поглед на мъдрец и сега - три месеца след премиерата - не спира да разказва истории. Говори за нещата, които е писал и за изживяванията си в процеса. Жена му напомня колко ѝ е било трудно да няма с кого да комуникира когато той пише. Личи от километри, че той е благодарен, бекрай. Цялото семейство го мотивирали да пише след химиотерапията, бил е доста "замаян". Казва, че ако напише още един роман, той ще е за обществото и морала. При тези думи, Петя се натъжава, защото знае, че ако Георги започне, тя ще бъде отново самотна.
Прекрасни хора!



октомври, 2016

Friday, February 3, 2017

с. Ощава, 2015

Ощава е почти необитаемо село в подножието на Пирин, което е разположено на отдалечени махали от по 10-20 къщи. Намира се близо до Стара Кресна и Влахи. В района има доста минерални извори и басейни. Там сме заради тях, заради прекрасната природа, разходките и живота извън града. Едно решение за високите нива на замърсяване на софийския въздух.
Продължавам с няколко снимки от там. 35мм, черно-бял негатив.




махала по пътя за един от най-топлите минерални басейни в България


някои от изоставените къщи в селото






Срещнахме този човек да подрязва лозята си и отидох да си поговоря с него. Както всеки, на който му липсва контакт с нови и млади хора, той с охота и носталгия разказа накратко за семейството, внуците, преди и сега. Сподели ми, че в началото на 20-ти век в Ощава са живяли около 1500 човека. Уикипедия потвържава и добавя, че сега се водят 77, а аз смятам, че са не повече от 30. Прощавай, че не ти запомних името, друже. Дано ви е щастливо семейството.


Продължаваме към басейна...


ще опиша отвън и покажа отвътре...
каменна постройка, около 40-50 квадрата, със съблекалня, баня, керемиден покрив и таванско, което е било пригодено за спане (с естествено затопляне от температурата на първия етаж).

Малкия Влади, Люси и Йони в басейна.