Георги Петров

обувките му

прекрасната му съпруга - Петя

двамата

В търсене на анти-урбанизация...

Паркирах отпред и влезнахме в двора на къщата им, където намерихме само жена му Петя. След половин кафе време Георги се върна, зарадва се, че има гости и седна на масата със сладкодумен поглед. Вече знаех историята от нея - почти по едно и също време са разбрали, че са онкоболни. Тя - гърдата, той - белият дроб. Тъжно е, но те не са тъжни. Направили са ѝ операция, а на него са му препоръчали химиотерапия, защото е в начален стадий. Като всички случайни неща, и той "случайно" чува разказ за човек, който се излекувал от рак и започнал да пише мемоари в планинска къща, дадена му от приятел. Георги си обещал да направи същото.

"Куражът да бъдеш" от Георги Петров
Това е документален роман от близо 600 страници, който пожелах да прочета още щом се запознах с автора му. Той има поглед на мъдрец и сега - три месеца след премиерата - не спира да разказва истории. Говори за нещата, които е писал и за изживяванията си в процеса. Жена му напомня колко ѝ е било трудно да няма с кого да комуникира когато той пише. Личи от километри, че той е благодарен, бекрай. Цялото семейство го мотивирали да пише след химиотерапията, бил е доста "замаян". Казва, че ако напише още един роман, той ще е за обществото и морала. При тези думи, Петя се натъжава, защото знае, че ако Георги започне, тя ще бъде отново самотна.
Прекрасни хора!



октомври, 2016