kids

разхождах се в с. челопеч в един хубав, слънчев ден през февруари и, прибирайки се, видях тези две момчета да си играят футбул в двора, което е рядкост напоследък.
не можах да се сдържа и нахално се прилепих за оградата. върнах се с 20 години назад, когато с брат ми играехме неуморно. измисляхме си нови игри с топка защото вече измислените ги бяхме превъртяли много пъти :)
замислих се и за детството, генерално. не можем да се борим срещу "напредъка" на цивилизацията явно, но какъв е варианта да дадеш на детето си нещо реално - фунийки вместо CounterStrike, топка вместо Фифа2015, книги вместо таблети, сбирки вместо фейсбук...не искам да бъда разбран погрешно - не съм против нещата, които изброих(освен CS). просто си мисля, че в тази възраст децата е редно да се учат как се отглежда някой зеленчук, как се сади дръвче, как да се грижиш за друго същество...как се тича, как се рита, мята, и въобще как се комуникира с очите на другите.
някакви такива неща ми се въртят в главата...
може би не е чак толкова зле колкото си мисля, надявам се да не е.
може да е въпрос на родителски примери...
носталгично ми стана за детството, тъжно за детството на днешните...дано наблюденията ми да са грешни.

hasselblad 500cm, 80mm, ilford HP5