Sunday, January 29, 2017

лято 1





ето, че се озовавам на морето, от което трудно ще си тръгна, по доста странен начин - куцукащ, с разтегнати връзки на левия глезен.
предпоследен снимачен ден преди едномесечна пауза е, прекрасно куче на име Карма ми бута крака и падам с цялата техника. почти нищо не се счупи.
Мег и Боре се женят днес.
благодаря на този, който е изобретил автоматичната скоростна кутия.
в 23 часа вече съм в Кайт бара, нося риза и виждам всички опулени очи и усмивки, защото знаеха, че няма как да дойда. наваксах им бързо с питиетата...и без това има много снимки, спирам за кратко да бръщолевя и показвам някои моменти. снимано е на лош, стар филм с никон ф2 и няколко обектива.


вижте ги какви са :)
нямам снимки от сватбата, но на следващия ден успях да открадна няколко момента. и сега трябва да се присмея на себе си и да призная, че "заснех" 30 кадъра без да съм заредил филм.

градина с приятели след сватбата

















мислех да се прибера след сватбата и да си почивам вкъщи, но как да си тръгне човек, като разполага с кола, хамак, спален чувал и някои други благини за своеобразен уют.
вече дишам само безвремие и слънцето на първи юли неочаквано изгря с лека музика на уста, както казва Камен Донев.







някъде тук свършва този хипарски празник и отивам към синеморец - http://onefactphotography.blogspot.bg/2017/01/2.html

лято 2

...потеглих към синеморец, там са Геша, Деси, Мая, Иван и Тошо(двамата са с колела и ги изпращаме на пътешестие към Монголия). Плажа на приготовленията, забавата и тъгата бяха избрали да е Листи, който се намира южно от синеморските липи.



бяхме единствените постоянни обитатели на мястото и го поизчистихме. само вмятам, че сме направили доста курсове с коли да изкараме боклука - от капачки пепси до врати на екотой. а ето как изглежда дерето зад плажа, когато отидеш при него да го видиш как е.


...




Геша и Деси, така да държиш струните








а някои ще карат колело :)




всъщност се отбихме до Кораба и ги изпратихме отново :)







Ванката и Тошо потеглиха към Монголия с колела, а Геша, Деси и Мая - към градовете си. аз отново съм насаме с барманите, книгите и новодошлите. корабът е красив и празен.





история без край



първата част - http://onefactphotography.blogspot.bg/2017/01/1.html