being in the magic

Кара дере, 1-6 Май, прекрасни хора

притеснявах се да не стане мнооого дълъг поста, тъй като в папката с изчистени и обработени сканове се натрупаха два-три дни пред лаптопа, стотици изслушани парчета в youtube(и почти толкова реклами), както и някои фотографии. ще изпокрие старите публикации. 

без да ви бавя повече...с леки драматични нотки по хлъзгавия път, пристигаме раничко(4 сутринта, 1-ви Май) и ни е студено. нетърпеливо си казваме наздраве с домашна сгряваща напитка и зачакваме от обещаващото слънце незабравим изгрев. имаме го. аз правя една кратка разходка до "Тотема", снимам го два пъти и се връщам.

нетърпелив съм да покажа портретите на Мила и Андрея. не знам дали ще ми стигнат думите да изразя колко хармонично и приятно е да прекараш време с тях, пък и в допълнение - на такова място. 

по това ще ни познаете, пирати

бара, хола, камината и някои други екстри

по пътя за гр. Бяла и в Бяла, и в Горица. изпращаме Мила и Анрея, те отиват в Родопите. 3-ти Май.

чуваме се с Вики Паева и се оказва, че бандата им пътува от Варна насам, на стоп. част от тях пристигат изключително атрактивно. изчакваме ги в Горица, междувременно снимам Марияна и един случаен минувач.

абракадабра жунгръц

волгата си я биваше

двете момчета, които взеха Вики, Манолката и Соня на стоп, решиха да дойдат с нас на деренцето за няколко часа.

 ето го и Геша. тук снима 67-мия кадър от филма си, който е 24-ка. нарочно не съм изчистил скана :)

това е някаква част от моите вътрешни изживявания.

...

Манолката и Вики мислят някаква игра, която така и не играхме.

междувременно ми се иска да вметна, че изчистихме не по-малко от три десетки чували боклук от плажа и разрушената постройка на, ако не се лъжа, последните черноморски пирати. други хора строиха тоалетни за радостта и удобството на всички редовни посетители, както и за да можем да не сме "хипари, наркомани, пияници и прочие".

Криси ни показа как се прави и още с първото си стъпване на лентата ни събра погледите.

банда на разходка

Манолката си намери нова приятелка - Муеррта. бе представена на всеки срещнат, дори сервитьорката в Кораба се запозна с нея.

историята си няма край. тъпо ми е, че много от магическите случки няма как да се заснемат, но и се радвам за това. Яна Лозева беше казала веднъж "Не всичко, което е хубаво, трябва да се снима.", бих добавил, че някои неща дори не могат да бъдат заснети. ако бях по-добър с думите, може би щях да мога да ги разкажа...

...пътя за София също беше красив и приятен.

след този много непълен разказ, бих искал и да призова къмпингуващите там да бъдат съвестни ползватели или наематели на това място. след нас идват и други хора, нека и те да стъпват на чист пясък. преди Кара дере се пазеше в тайна, сега ми се иска повече хора да знаят и да видят какви великански красоти сме опустошавали през годините, застроявайки ги. малко такива места са останали. моля се да не почнат строежи и там. не ми се ходи на море в Гърция, нищо, че и там е хубаво.

notes #02

надявам се това да стане нещо като журнал покрай моите пътувания за дипломната ми работа в НАТФИЗ. понеже не мога да не снимам и с 35мм филм, пък и се опитвам от известно време да работя върху изразяването си чрез цвят, пък и не мога да не споделям, та естеството ми реши вместо мен - да снимам, да работя и да споделям :)

втората част от тези бележки е заснета в и около странджанското градче Малко Търново. намира се близо до границата ни с Турция и до черноморието.



макове край пътя между Бургас и Малко Търново, 9-ти Май

с природни кадри започвам явно. просто Странджа

библиотеката в читалището, което имаше юбилей по време на престоя ми там. 100 години от създаването му. бяха събрани артисти от околията и изнесоха 3-часов концерт с танци, музика и скучното за мен, но неизбежно връчване на грамоти и четене на поздравителни писма. хубави хора, определено. много килими са се направили там.

и два портрета из разходките ми.

notes #01

здравейте. така започват моите записки...
както винаги, между това да си говоря с приятел и това да седна да напиша думите, които бих казал, има една зейнала дупка с дъно на несигурност и тесни стени пограпавяли от премисляне. (това е извинение)

изложбата, с която ще се дипломирам е свързана с пътуване из прекрасната ни страна и хората обитаващи я. (това е бледа информация)

а пък това са записки от едно от първите места, които посетих - Куртово Конаре. селото се намира на около 30км от Пловдив и в непосредствена близост до Кричим.
като казвам 'записки', имам предвид фотографски такива.



поглед от река Въча към Куртово Конаре

къща

старото училище, не функионира. намира се в двора на църквата. на мен ми изглежда, че тя е по-скоро построена, но не съм сигурен. все пак си зададох въпроса - защо не се намира църквата в двора на училището ами обратното. има хора от селото, които искат училището съборено, за да има повече пространство в двора на църквата. дано да съм чул грешно.

с дамите стигнахме до консенсус - костенските домати вероятно са най-вкусните в страната ни(и гордо бих казал - в света), въпреки, че в Куртово Конаре има ежегоден фестивал на чушката и домата, вадят най-ранните домати и правят прекрасна лютеница.